Закъсняло първоаприлско въстание

Реших да организирам събитие.

Езотерично, както си му е реда. Ще се позова на дългогодишния си опит в приказване на приказки; създаване на истерии, където и просто да слушам би било достатъчно; слушане на ловджийски истории, когато би било редно да си тръгна; и разбира се близо четиридесет-годишна практика в детинско поведение във възможно най-отговорни ситуации, довели до висока култура с нисък коефициент на разбиране на коефициентите и изобщо едно холистично познаване на нещата отвън и отвътре – общо взето еквивалента на познаване на вътрешността на топка плаваща по повърхността на водата в ахтополските крайбрежни плитчини.

Сол!

Та, какво казвах? А, да – че ще се подпра на тази осолена, хлъзгава топка, стъпил стабилно в мокрия пясък (?) и ще се опитам със всичките си сили (ще бъде кратко събитие) да ви предам езотеричните връзки между няколко култури, отделили от животите си за изследване и развиване (а също и за кандърдисване и навиване) на човешката природа да вземе най-накрая да цъфне, че и да върже.

Програмата на събитието включва, а може и да изключва. Изгубих си ключовете.

Първо:

В унисон с цайтгайста, духът на времето още наречен, ще разгледам допирната точка на духа с времето, и на китайската култура и нейната „година на огнения кон“ с древната българска народна традиция, чрез отговор на изконния въпрос: „Кон боб яде ли?“.

Проникновението и тънката мъдрост ще изпълни гладуващите ни за яснота души, така както добре храносмелена тенджера манастирски боб изпълва пространството под юргана в дълбокия сън на малките часове. Възможно е да го усетите.

Второ:

Ще ашладисаме познанието на индианците за това кога да пратят малкия калпазанин на майната му, като наричат това „вижън куест“, със семантиката и „уменията“ на съвременния безтелесен геймър, от което ще се роди своеобразен сайд-куест с потенциала да изпрати многобройни сломени геймъри в планината, откъдето вероятно никога няма да се завърнат. От това ще спечели много и духовно-повехналото ни общество, ще спечеля и аз от билети за този Куест-Кон (Дий!), което е супер, защото събирам за видеокарта. Носете си мишките.

Трето:

Ъъъ... о, да: Индонезия!

Значи, нито една българска душа не бива да пропуска възможността да се оплаче от влагата на Бали и благата в Бали, когато в Бали вали. Мокро! Влажно! Потно!

Ставите скрибуцат, смърди на Дуриан, жаркото слънце и жегата превръщат всички в сенчеста икономика, а младите въвлича в потно йога-тръшкане и повсеместно тантрично кръшкане. Още една дестинация с голям потенциал за изпращане на хора без завръщане. Мозъците изтекоха през 90-те, а сега съвременния отток засмуква (езотерично разбира се!) и останалите органи. Духа... на времето.

Чакрите съешени с чартърите въртят чекръците и срещат санскрита със сънскрийна в една обща, разгорещена от всякакви страсти телесна маса между 20 и 50 години – я на възраст, я употребени в премятане на хормони от една джунгла в друга. Човек и природа!

Обединяваща цялата тази щуротия в три части, разбира се е стихията на огъня, който тия дни раздува и възпламенява всичко – от чифтокопитни животни, през шушулкови растения, до ошашавени хоминиди.

Огънят е на път да изпепели не само цигарите на близките ми, но и всичко друго, което все още се надява на неща, които се продават в кутийка с надпис „това ви убива“. Не е предупреждение, а обещание.

А на Рила, камъни...

Цената е висока. Изход свободен.

Заповядайте!

На тези, дето не могат да си намерят място, местата най-вероятно ще се сторят ограничени! Иначе има...