Война и Любомир
Дни на загуба
Сред вилнеещи армии какво да ви кажа…
Шумно е сякаш за словесен ответ.
Не пръст и не дъх, но кървава техно-каша
е новата глина за изкуствен човек.
Хвърлил камък по Бог и Небе,
ми вика в забрава: “Виж, звездолет!”,
а щом се камък завръща горящ към Земята,
измислил е как да ме пази от него,
и как под бетон да овяхнат цветята…
Тъй, гордо ми вика: “Виж ме как мисля!”,
а накрая измислил е пак пистолет.
Хазартно пролива кръвта на ролетка,
но тази не е по правилник “руска”.
Войната е изстрел без равносметка,
и куршум, който никого не пропуска.
