Прилична разлика

„С какво е по-различна Сатрия йога?“ е един от естествено най-често задаваните ми въпроси, и нормално е да е съвсем така. Затова реших да отговоря по начина, по който единствено има истински смисъл да се отговори, но след като прочетете това, сами ще се уверите, че отговорът не е оформен по начин, който може би очаквате. Дайте му шанс, защото той е същинският и може би този, който всъщност сте търсили.

Съществената особеност на Сатрия йога е, че върви много близо до Живота. Това ѝ придава едно особено качество, което, за да сме честни, ще кажа, че е възможно да доловим предимно по два начина, които са най-достъпни за редовия човек: 1) като я усетим чрез тялото си, което няма нищо общо с менталната ни способност да я осмислим и оценим, и 2) като тренираме известно време, за да се „накиснем“, както се казва, в това, което я движи.

Сатрия йога върви близо до живота и това означава, че върви близо до нас, може би дори „твърде“ близо – зависи колко от живота си крием от самите себе си и доколко сме се превърнали в енциклопедични познавачи на това-онова, за сметка на истинско чувстване на живота. Сатрия е за истинско чувстване на живота. Тя е движението на нашето тяло като обител на живота и движението на живота в обителта на тялото. Тя сближава тези две насоки и ни изяснява тяхното съжителство в земната форма на нашата чиста природа. Така развиваме близост и взаимоотношения с тялото, земния живот и нашата чиста природа.

Сатрия йога заимства от животни и не само, но зад всичките ѝ вдъхновения подухва самият дъх, който придава форми и движения на естествените земни обитатели и оживява техния танц в къшеят им живот на планетата.

Да опознаваме и тренираме тялото си по този начин е лесно да се превърне в нещо съкровено и дори свещено за нас, защото неминуемо с напредването по пътя, по който Сатрия върви, и ние се оказваме вървящи към нашата фина, съкровена същност, която е родена на същото място, от което черпи цялото мироздание, и всъщност не е истински отделна от него.

Сатрия йога е взаимоотношения, близост и приятелство с всичко, с което тя върви, а тя върви близо до живота и танцува с него. Танцът на живота е различен и уникален, неповторим за всеки един от нас, но умението да танцуваме е в помощ на всекиго, независимо какъв е, от къде идва, какво е преживял и за какво мечтае.

С това Сатрия йога е по-различна, с което не казвам, че успях нещо да обясня, или че единствена е тя в това лоно, но казвам, че с какво е различна не може да се обясни така, че да задоволи това в нас, което търси задоволителни обяснения – то е доволно и само на тях, и после заминава нататък да търси и намира още обяснения, защото се интересува основно от това да потвърждава себе си, което е любимото му забавление.

Сатрия йога не е път към забавление, макар да е винаги забавна, но може да е път към избавление за тези, които го извървят докрай.