Недостъпки
Обходно
Недостъпен е божият свят не,
но докато ние седим и се нàдаме
зад щит и зад копие свити в кълбо,
то се обричаме търкалящи да изпадаме
и няма да вкусим от благото му миро̀.
Нима да го славим е срамно станало вече?
Нима да го помним е нам невъзможно?
Нима да сме в него Той сам ни попречи,
или ние избрахме царство безбожно?
Недостъпен е божият свят не,
но докле искаме друг да е, страдаме.
Че той знае да бъде чист и светлинен –
няма да се смени, че да можем да го продаваме.
Да ни принадлежи? – Не. Той е единен.
Нима да го купим дошли сме ний тук?
Нима имаме начин с живот да търгуваме?
Нима не го ние делим един с друг,
докато за Себе един в друг тършуваме?
Недостъпен е божият свят не,
не се крие от нас по собствена воля и нрав.
Не е пропастта между нас от себе си изкопал.
Не е той с болести пълен! Той е истински здрав!
Оздравял е и всеки така света припознал.
Нима не ни Той осветява с изгрева и зората?
Нима не поставя над пропастта Той своя мост?
Нима не шуми дъха Му през листата в гората?
Нима не извая Той кръв, кожа и кост?
Недостъпен е божият свят не,
не е някъде там насред други планети отвлечен.
в наш'та любов към живота е посаден
и цветето му расте покрай пътя крайречен –
разгръща се и ще цъфне в празничен ден!
Нима не можем наистина в него да крачим?
Нима не можем да стъпваме по водата?
Нима не признаваме, че за него ний плачем?
Нима не признаваме, че той ни е в ходилата?
Недостъпен е божият свят не,
но искаме ли го трябва нашият да отпуснем.
Недостъпен за чужд свят е,
че чуждо му е желание да го пропуснем.
