Езиков полуостров

Може би има известно учудване от факта, че slova-та ми се редят ту на единия, ту на другия език, че и понякога английските преобладават, затова ще предложа своето чувство и разбиране за това явление.

Започнах да уча английски език от ранна възраст, три-четиригодишен, и това продължи през цялото ми образование, което премина над 90% на английски език, и целият ми разнообразен, професионален живот до днес, когато съм над 40-те.

Такъв развой на живота и обвързаност с английския език имат много хора, включително мнозинството от моите съученици, така че това едва ли е учудващо, но защо на тези фини теми пиша предимно на английски? Постепенно доближавам отговора на този въпрос.

Английският език, без да претендирам за ниво или каквото и да е друго, такъв какъвто го имам и умея, е от много време естествена част от моите изразни средства и съвсем нормално това прелива и в получаване на вдъхновение, настроено на тези изразни средства, по същия начин както художник или музикант получава своето в унисон с изразните средства, с които има най-близки взаимоотношения. Това също е част от причината.

Но не бих ли могъл да се придържам към майчиния език и просто да изразявам същите идеи на него? Бих, и така и правя, но не се съобразявам със спазването, търсенето или поддържането на някакво преднамерено съотношение между писанията на единия или другия език. С други думи: каквото – такова.

А защо такова английско? – Основно, защото обучителният ми процес в тази насока тече на английски, чрез моите англо-говорящи учители (Стивън и Ларни) и много от нещата, за които пиша, първо проникват в мен по този начин и с тези изразни средства, и следователно техният образ в моите думи често остава съзвучен с тях.

Така, писането на английски е едновременно естествен ефект от общуването, в което пребивавам и от това, че рядко е необходим дори и вътрешен за мен превод на нещата, които чувам.

Писането не е нещо, което планирах, което избрах измежду други неща, или което подхванах просто, за да изложа мисли – не. Писането е нещо, което естествено се влива и излива през мен, и все повече и колкото по-близо стоя до себе си и колкото по-малко се „изпречвам“ на пътя на това, което идва – а то идва ту на единия, ту на другия език – толкова по-чист израз получава то.

Това е причината и се радвам, че е така, защото придава и по-дълбоко значение на чуждия език в моя живот, като прави и него и много други неща не-чужди и все по-близки, съкровени и стойностни, отваряйки пред мен – и надявам се пред други – дверите на вдъхновението, които са достъпни на всички езици и за всички хора.

Нека се радваме на разнообразието от изразни средства, независимо от кой остров, полуостров или континент са – всички ходим по една земя, и дишаме един дъх, който нас диша, и вдъхновява!