Цвете

Виж ме тук съм ниско долу

някъде сред тичащите крачки...

Виж ме, тук съм чисто голо

насред изпражнения и храчки...

Нито дума няма да ти кажа,

имам само нежен аромат.

Той се стеле над паважа,

той е мойта фина благодат.

Колко пъти ме настъпиха подметки,

колко пъти скъсаха врата ми,

колко пъти съхнах в епруветки,

колко пъти смачкаха вида ми.

Няма нищо, зная че живееш горе,

там, където са човеците значими.

Зная, че не искаш лошо да ми сториш

и че не на мен ще викаш „помогни ми“.

Няма нищо и не те виня, човеко,

че не знаеш за какво съм посадено.

Няма нищо, мили мой, ухая леко –

натрапничеството не ми е отредено,

но поспри за малко бързата си крачка

някой ден, когато ме съзреш тук долу –

нито струвам тлъста пачка,

нито искам да ти взема много.

Секунда едничка от твоя живот ще ми стигне

да ти дам всичко, което имам и съм.

Преди нова секунда до теб да достигне

даром ще получиш целия ми сън.

Моят живот е крехък, нежен, уханен.

Моят живот е семе безкрайно

и в тази секунда и ти си поканен

да видиш на живо това, а не тайно!

Вдъхни с пълни гърди от мене,

изпий ме с твойта възхита,

направи крачка от тебе към мене –

не се боя, че ме стъпка връхлита.

Вдишай моята най-чиста тайна –

през цялото време аз я споделям!

Вземи моята нежност безкрайна –

да, цялата – няма да я разделям.

Колко пъти се дадох на хора такива:

отдалече приличат на минувачи,

но който посмее и тук се поспира

завинаги знае, че няма да плача.

Сълзи не роня, дъждът за мене ридае.

Земя не подбирам, цъфтя където попадна.

С глас не стена, тишината тъгата ми знае.

Жега не ме мори, потъвам в земята прохладна.

Та, мили човеко забързан натам,

просто те чакам, да стихнеш и сам

да дойдеш съвсем лекичко малко насам

и да видиш, че все още подавам се там,

между трите павета – стъбълце и листенца,

тичинки и сутрин капки роса –

аз съм на вечното Чудо детенце

и то все има за мене земя и вода.

Дойдеш ли в мойто, уж ниско местенце

и сведеш ли към мене глава –

все тая момиче или момченце –

всички държи ни тази Ръка.

Тази Ръка, която поднася

мене на тебе и тебе на мене.

Не се гаси туй що не гасне

и цъфти извън място и време!

Нея уханно и тихо разгласям,

в нейната шепа цъфтя и битувам.

Всеки ден навън я изнасям,

и нейните строфи римувам.